Майкъл Фишман - дългогодишен президент на фондация Изкуството да живееш в Съединените Щати

Майкъл Фишман е автор на многократно награждавания мемоар Препъвайки се към вечността: един обикновен човек в сферата на просветлението, един от учредителите на фондация Изкуството да живееш в Съединените Щати, с основател Шри Шри Рави Шанкар.

Свързван с Изкуството да живееш през последните 25 години той споделя неговите възгледи относно духовността и неговото духовно пътешествие. 

ВЪПРОС: Отказал сте се от успешна кариера, за да следвате духовна пътека.
Какво ви вдъхнови да го направите?


Майкъл Фишман: Винаги съм търсел целта на моят живот и начин, по който да допринеса в един по-мащабен начин. Знаех че рекламната ми кариера не e правилен избор. Разбира се хората няма нужда да се отказват от работата си или семейството, за да водят духовен живот или да помагат.
 Но в моят случай, аз търсех. Предполагам също така отговарях на нуждите на времето с поставянето на началото на тази духовна организация, въпреки че по онова време не мислех по този начин. Истинският отговор на твоя въпрос е, че първият път когато асистирах на Шри Шри Рави Шанкар на курс Изкуството да живееш през 1989, беше върхово усещане, което никога не бях преживявал в работата си или където и да е. Бях толкова вдъхновен, и щастлив да съм част от нещо толкова полезно. С времето продължавах да чувствам още по-голяма връзка с живота. Изпитвах такова удовлетворение.

ВЪПРОС: Израстнал сте в Православно Еврейско семейство, с утвърдени представи за Бог и религия. Какво ви свърза с духовност от Индия?


Майкъл Фишман: В мен никога не е имало противоречие. Започнах да медитирам когато бях на около 20 години, през 70-те.По това време имаше голям интерес към Индия и мистика по отношение културата на младите. Харесваше ми да правя това което Бийтълс правеха. Съвсем естествено ме теглеше.

ВЪПРОС: За последните повече от 25 години вашето име се свързва с Изкуството да живееш и Шри Шри Рави Шанкар. Хвърлете малко светлина върху това как точно те допринесоха за вашето духовно израстване.


Майкъл Фишман: Толкова много са начините по които това се случи. Научих няколко мощни средства които доведоха до видима разлика - дихателната техника Сударшан крия и медитацията Сахадж Самадхи, курсове за дълбока тишина, знание за живота, ума и емоциите. Най-важното от които е времето прекарано с Шри Шри Рави Шанкар. Да имаш учител ти дава пример за това как да живееш любящ, пълен със състрадание и продуктивен живот.   

ВЪПРОС: Някога изкушавал ли сте се от възможностите за доходоносна кариера? Усещал ли сте нужда да се откажете от духовния път? 


Майкъл Фишман: Всъщност много пъти са ми предлагали възможности за професионално развитие. Веднъж дори имах шанса да работя за мой много близък приятел който видя колко много отдавах за Изкуството да живееш. Щях да направя много пари и да съм спокоен в материално отношение. Обмислих предложението, но не и да се откажа от духовния път. Размишлявах известно време, но накрая стигнах до извода, че това с което се занимавах беше толкова полезно и значително. Не исках да спра тази дейност, нито израстването си в името на малко повече удобство.

ВЪПРОС: Кои са двата най-специални спомена които имате от дългогодишната връзка с вашият учител?

Майкъл Фишман: Има само един. И той е нивото на състояние на безусловна любов, което ме води през живота. Това е което аз свързвам с моя учител. Обичайно преживяване за някои хора които са имали дори само бегъл поглед върху Шри Шри Рави Шанкар. Тази безусловна любов позволява на хората да преодоляват плавно неприятни и трудни моменти в живота.

ВЪПРОС: Разкажи ни повече за твоята книга “Да се препънеш към вечността”. Това автобиографичен разказ ли е или книга за саморазвитие?


Майкъл Фишман: Това е мемоарът на сина на оцелял от Холокоста мъж. Намирах се в едно много специално време, в прохождането на велико духовно движение, и исках другите да опитат от чувството и магията на това време, да споделя моето преживяване от това да имам просветлен учител. Описвам също така и предизвикателствата, в дух който някой може да се вдъхнови да посрещне своите собствени предизвикателства.

ВЪПРОС: Какво е отношението на хората в Съединените Щати към духовността? С какво е по-различно от Индия?

Майкъл Фишман: Всеки търси по-висока цел и по-стойностен живот без значение от мястото на живеене. Начина на изразяване в Запада и Изтока е различен.Има много традиции. Освен познатата религия в Щатите е налице и огромен интерес към йога. Дори много молове имат студио по йога. Често поради по-скоро физическа полза. В Индия измерението на духовността е дори на повърхността.

ВЪПРОС: Споделяте за възходите и паденията във вашите връзки, както сам описвате в книгата си. Тъй като вече сте щастливо женен какъв е вашият съвет към младите, как да се справят с провалените връзки?


Майкъл Фишман: Съветът ми, не само към младите е, да не бъдеш зависим от някой или нещо отвън, което да те направи щастлив. Не в смисъл повече да не се радваш на хората, но радостта и щастието идват отвътре, дори когато си с други хора.Само по себе си като концепция това не помага, но е възможно да преживееш това като опит. Духовните практики ти помагат да отпушиш тази радост. Много често разногласията ни с хората идват в резултат на нереалистични очаквания.Като направят това или онова и тогава аз ще съм щастлив и доволен.Но откриваш, че никой не може да прави това или онова през цялото време. Възможно е да се свържеш с благодатта и стабилността, които са вътре в теб без значение какво се случва отвън.

ВЪПРОС: Има голямо неспокойствие и объркване сред младите хора днес дължащо се на нарастване на престъпността и корупцията. Може ли духовността да бъде лек за всички тези заболявания на обществото?

Майкъл Фишман: Шри Шри Рави Шанкар вдъхновява младите да заемат позиция против корупцията. Доброволците на Изкуството да живееш поемат ангажимент да не толерират подкупи дори и да изглежда, че без такива е немислимо. Интересното е, че тяхната позиция се предава на хората които само до преди малко са искали подкуп. Съвсем скоро той стартира кампанията: Доброволец за по-добра Индия. Където и да има изява Шри Шри Рави Шанкар повдига тази тема.В момента работят върху създаването на уеб портал където хората могат да намерят места да доброволстват по всякакъв начин, обхваща всичко - от един час почистване до започване на училище.Самият Шри Шри Рави Шанкар е пример за мнозина, насърчавайки хората да заемат позиция, обединят сили, и да направят промяната. В Щатите Изкуството да живееш поде кампания която тече точно в този момент, лозунга е “Не-насилие: Висше призвание”. Изглежда че навсякъде има нужда от по-високи ценности. 

ВЪПРОС: Нещото което най-много обичате свързано с Индия...


Майкъл Фишман: Хората. Според моите наблюдения са приятелски настроени, състрадателни, топли, подканвайки към усет за човешки ценности и уважение към семейството.

ВЪПРОС: Какви предизвикателства срещате докато преподавате курсове или обучавате хора?


Майкъл Фишман: Аз съм само един. Ако имаше повече от мен, можех да преподавам повече курсове и да обучавам повече хора.

ВЪПРОС: Доволен ли сте от живота си? Или все още търсите удовлетворение?


Майкъл Фишман: Работя над това. Но бих казал, че повечето от големите ми желания се сбъднаха, така че до определена степен съм доволен и удовлетворен.Чувствам се щастливец да съм на духовна пътека и да имам възможността да отдавам своя принос.

България ще има честта да посрещне Майкъл Фишман със следните програми:

Курс Изкуството да живееш – част 1, София, 4-7 април

Курс Изкуството да живееш – част 2, Боровец, 9-13 април

Представяне на книгата Препъвайки се към вечността: София, Пловдив, Бургас и Варна

За повече информация: http://www.artofliving.org/bg-bg