Преклонение
Божественото е непроявено, но човек има вродено желание да усети Божественото в проявения свят около него. Той създава идоли, вдъхва им вяра и моли Божественото да бъде в идолите за известно време, за да може да ги им се прекланя, да изразява любовта си и да играе с Божественото. В края на преклонението той моли Божественото да се върне в сърцето му, от където се е проявило. Това е във всички пуджа практики.
Хората всъщност не боготворят идолите, а непроявеното Божествено, което има всички Божествени качества. Така че, прекланящите се пред идоли от Изтока не са същите като тези, описани в Библията, понеже те не просто боготворят различни богове и различни идоли, те се прекланят пред единната Божественост в много различни форми.
Паганизмът, сатанизмът и боготворенето на животни без знание за единната Божественост са много различни от това да виждаш Божественото във всяка форма на проявената вселена. В източната традиция боговете и богините са част от една Божественост като различните цветове на бялата слънчева светлина, докато в гръцката традиция боговете и богините са били сами по себе си отделни и различни същества.
Да се прекланяш пред Сатаната и различните същества е напълно различно от това да се прекланяш пред Божествеността в различните й форми. Всяка форма принадлежи на Божественото. Когато боготвориш формата, ти боготвориш Божествеността зад формата.
С това знание самото действие на преклонение, което е по-скоро вътрешен феномен, приема едно по-пъстро и живо изразяване, показвайки, че както формата, така и безформеното са Божествени.
Похвала
Да похвалиш глупака е в полза на обществото!
Когато глупавият е доволен, може да спре да вреди и да започне да върши нещо полезно. В този смисъл мъдро е да хвалиш глупавия; това помага да го мотивираш. Така че твоята похвала има смисъл, когато е насочена към глупавия.
Когато глупавият е доволен, може да спре да вреди и да започне да върши нещо полезно. В този смисъл мъдро е да хвалиш глупавия; това помага да го мотивираш. Така че твоята похвала има смисъл, когато е насочена към глупавия.
Природата на мъдрия е да продължи да върши добри дела, понеже отношението му не зависи от нечия похвала и обвинение. Така че няма смисъл да хвалиш мъдрия, понеже похвалата ти няма да има влияние върху него.
Има три типа хора – мъдри, изкривени и незрели. Мъдрият ще продължи да върши добра работа, независимо дали е смъмрен или похвален. Изкривените хора е нужно да бъдат хвалени, за да ги накараш да свършат добра работа. А незрелият от време на време има нужда както да бъде похвален, така и да бъде смъмрен, за да върши добра работа.
Благодарност
Когато си на духовна пътека, ти не си благодарен или задължен на никого. В Багавад Гита Кришна казва: ”На абхинандати на двештхи” – скъп ми е този, който нито постоянно благодари на хората, нито мрази някого.
Да благодариш и да се чувстваш задължен показва, че вярваш в съществуването на някой друг, а не в Божественото, което управлява всичко. Когато се чувстваш задължен, тогава ти не почиташ принципите на кармата или на Божествения план.
Да благодариш и да се чувстваш задължен показва, че вярваш в съществуването на някой друг, а не в Божественото, което управлява всичко. Когато се чувстваш задължен, тогава ти не почиташ принципите на кармата или на Божествения план.
Цени хората за това, което са; не им благодари за това, което правят. Иначе благодарността ти е базирана на егото. Бъди благодарен, но не бъди благодарен за дадено действие. Бъди благодарен за това, което е.
Тъй като всеки човек е само кукла в Неговите ръце, да благодариш и да се чувстваш задължен просто показва невежество. Всичко се ръководи, контролира и управлява от една Божественост. Това съзнание трябва да грее във всяко едно твое действие; не е нужно да си го налагаш изкуствено.
Въпрос: Шри Шри Рави Шанкар, ние сме ти толкова благодарни, какво да направим?
Когато имаш пълно чувство за принадлежност, благодарността не се превръща в задължение. Такава благодарност е само към Божественото и тази благодарност повишава твоята сила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар