Грешки
През цялото време се случват грешки. Често се дразниш от
грешките и искаш да ги поправиш, но колко можеш да поправиш? Поправяш грешките
у другите по две причини. Първата е, когато нечия грешка пречи на теб, и
втората е, когато поправяш нечия грешка заради самия него или нея, за да може
той или тя да израсне, а не защото ти пречи. Поправянето на грешки в
първия случай, когато грешката ти пречи, не действа.
За да поправиш грешките се нуждаеш както от власт, така и от
любов. Властта и любовта изглеждат противоположни, но в действителност не са.
Властността без любов е задушаваща и не действа. Любовта без власт е плитка. За
да имаш успех в поправянето на грешките у другите, се нуждаеш се от двете, но
те трябва да са в правилната комбинация. Това може да се случи, ако си напълно
безпристрастен и в центъра си.
Когато осигуриш пространство за грешки, можеш да бъдеш както
властен, така и мил. По същият начин е и Божественото – правилният баланс между
двете. Кришна и Исус са имали и двете. Влюбените същи упражняват властност над
тези, които обичат. Властността и любовта съжителстват във всички
взаимоотношения.
* * *
Не казвай на някого за грешка, която той знае, че е направил.
Каква е ползата да му посочваш грешка, която той знае, че е извършил. Правейки
това, ти само ще накараш този човек да се чувства по-виновен, да започне да се
оправдава и негодува, а това създава единствено повече разстояние. Също не
посочвай на някого грешка, която той осъзнава, но не иска ти да знаеш за нея.
Често хората знаят за грешките си, но не искат ти да им ги посочваш.
Трябваш да посочваш грешката на някого само ако той не я
осъзнава и иска да знае за нея.
Помисли за ползата от твоите коментари. Преди да посочиш
нечия грешка, виж дали твоят коментар ще помогне да се подобри ситуацията, дали
ще подхрани любовта и дали ще донесе хармония. Един великодушен човек не
посочва грешките на другите и не ги кара да се чувстват виновни. Вместо това
той поправя техните грешки със състрадание и загриженост, не чрез думи, а чрез
своето отношение.
* * *
Често в доказването на правотата си, ти не зачиташ чувствата
на другите. Когато някой е наранен, напразно е да спориш с тях и да доказваш
своята правота. Просто казвайки “извинявай”, можеш да ги ободриш и да премахнеш
горчивината. В много ситуации да кажеш “извинявай” е много по-добре, от колкото
да доказваш правотата си – това може да предотврати много неприятни чувства.
Извинявай – тази думичка, когато е казана искрено, може дапремахне гнева, вината, омразата и разстоянието.
Много хора се чувстват горди, когато чуят някой да им каже “извинявай”
– това раздува егото им. Но когато кажеш “извинявай” на някой мъдър човек, това
поражда състрадание към твоето незнание. А когато кажеш “извинявай” на твоя
гуру, той ще се ядоса и ще ти каже: “Върви да слушаш Ащавакра*.” Твоето
извинение показва чувство на извършител. Ти чувстваш, че ти си направил грешка.
Грешката е част от един неосъзнат ум. Неосъзнатият ум не
може прави нещата правилно, докато осъзнатият ум не може да направи грешка.
Умът, който прави грешка, и умът, който осъзнава грешката – умът, който казва “извинявай”,
са напълно различни, нали? Умът, който се извинява, не може да бъде неосъзнат.
Затова да казваш искрено “Извинявай” е голяма грешка.
Разбра ли го или си объркан? Ако не си го разбрал, не
съжалявай или… можеш да съжаляваш!
Колко странно – истината е парадоксална.
Няма коментари:
Публикуване на коментар