четвъртък, 4 юли 2013 г.

Сантош Рао - интервю за Изкуството да живееш


Хората са невинни, те не осъзнават, че трябва да вършат добрини. Знанието е заложено в тях, но им е нужна помощ, за да го открият.” 34-годишен, а вече мъдрец е усмихнатият до уши Сантош. В редакцията на "24 часа" екзотичният му вид кара журналистите да обръщат глави, когато минават покрай него. После тайно идват и питат: “Кой беше йогата?”
Сантош Рао е един от най-добрите инструктори на международната фондация "Изкуството да живееш". Идвал е вече в България през пролетта, за да подготви посещението на основателя на дихателната практика Судашан Крия - Шри Шри Рави Шанкар, който изнесе еднодневен семинар по йога. През 2007 г. учителят беше номиниран за трети път за Нобелова награда за мир. Създал е уникалната си практика преди 27 г. Днес по света има около 20 млн. последователи. А Сантош е негов скромен ученик.
"Какво ще говорим за мен - казва той, - да говорим за Шри Шри Рави Шанкар.” Все пак се съгласява да отговори на няколко въпроса.
В какъв смисъл хората са невинни?
"Те не осъзнават например, че трябва да правят добрини на ближните. На един семинар предложихме да направят нещо за сираците. Те се зарадваха и казаха "Да, наистина!" И ето - тази събота група доброволци отнесоха в дома за сираци в с. Доганово ботуши и стоки от първа необходимост."
С блажена усмивка пояснява, че името му Сантош означава щастие. Той има магистратура по финанси. Две години работил като консултант по мениджмънт, когато от чисто любопитство решил да види каква е тази дихателна техника Сударшан Крия. ("Су" означава правилен. "Даршан" - поглед, "Крия" - пречистващо действие.) Запалил се, след като почти незабавно усетил ефекта й върху себе си. "Бях избухлив, несъсредоточен и имах проблем с кръвосъсирването." Днес родителите му са горди, че синът им обучава други хора по света как да вземат живота в свои ръце.
"Преди да дойда в България, ходих в Азербайджан, а след вашата страна заминавам за Сърбия, Гърция, Германия и Холандия. Българите много ми харесват, много са топли, отворени.”
След курса всички се чувстват по-щастливи, твърди той. Сантош разказва за двама българи - семейна двойка пред развод. "Гледах жената, че все плаче, но не знаех какво става. Накрая дойдоха и ми казаха, че благодарение на семинара се сближили и решили да запазят брака си."
Предупредителна камбанка! Извинявай, Сантош, но така говорят почти всички "пророци" от разните му там секти. "Не, при нас идват мюсюлмани, християни, всякакви." Обяснява, че става въпрос за практическа и лесна за упражняване система. Тя може да бъде пригодена за малки деца, за ученици, за трудови колективи. "Имаме и антистрес програма за затворници. Били сме в затворите в Стара Загора, Бобов дол, Пловдив, Варна, Сливен. Обикновено ми се налага да предупреждавам учениците си да идват навреме. Казвам им: "Моля, не закъснявайте".
В затвора идваха с половин час по-рано.
Всъщност те мен чакаха, а не аз тях." В България фондация Изкуството да живееш е обучила над 1000 затворници. “Сега ходихме в Хасково, Стара Загора. Знаете ли, този курс зарежда хората с положително отношение.”
Положително отношение към какво?
"Представете си някой, който ви казва: "Днес изглеждаш чудесно." Как ще се почувствате? Добре, нали? Ще се усмихнете, ще кажете: "О, благодаря". Представете си сега, че някой ви казва: "Ти си пълен глупак!" Вместо да се изпълните с гняв обаче, представете си, вземете, че реагирате по същия начин като в първия случай. С усмивка. Това ще ви накара да се почувствате много спокоен и щастлив."
Какво друго му трябва на човек, за да се чувства добре?
“Здрав дух в здраво тяло - бих добавил здрав, необременен от стреса дух. Има два начина да се справим с всекидневния стрес. Единият е: напускаш работа и си живееш живота. Това, естествено, не е приемливо разрешение за повечето хора. Вторият начин е да увеличим нивата на енергията си, за да можем да преодолеем стреса. А това става чрез правилна дозировка на следните източници на енергия: сън, храна, дишане, медитация, мъдрост.
Стигаме до важността на правилното дишане. Когато сме ядосани, какво е дишането? - Учестено и повърхностно, нали? А когато сме тъжни? Тогава то е бавно, тежко. Можем да регулираме настроението само с помощта на правилното дишане.
Знаете ли, че хората в днешно време използват 40-45% от капацитета на белите си дробове?
Говорим за възрастните. Децата тичат, играят - те използват стопроцентово дробовете си. Но човек, като порасне води различен начин на живот. Дишането му се променя. Което е лошо, защото чрез него се изхвърлят всички отрицателни мисли.”
Как така?
“Сега ще ви обясня какво прави дишането. Съзнанието непрекъснато блуждае между миналото и бъдещето. Когато човек се върне към миналото, той изпитва съжаление. Когато мисли за бъдещето, се изпълва с тревожност. Това води до натрупване на стрес. Дишането е връзка, чрез която човек се освобождава от 90% от отрицателните си мисли.
То е като хвърчилото - управляваме го с помощта на канапа. По подобен начин можем да контролираме съзнанието с помощта на дишането.
“Кой днес би могъл да отдели по час-час и нещо за упражнения? Всеки има деца, работа, тичане. Затова ние даваме кондензирана информация. Наблягаме на практическите упражнения."
Предлагате им нескафе вместо истинското?
“Нескафето има ли същото въздействие върху вас? Да, естествено, че е по-добре човек да следва йогистката практика, но ако няма възможност, не е ли по-добре да се задоволи с частично практикуване, отколкото нищо да не прави. Тези дихателни упражнения отнемат 15-20 минути на ден. Всеки може да си го позволи. Дихателната практика Судрашан Крия понижава нивата на хормона на стреса, укрепва имунната система, намалява лошия холестерол. Помага при депресия - с 68-73% успеваемост.
“Тук мирише на цигарен дим”, отбелязва изведнъж Сантош с около 3% по-малко блаженство в белозъбата усмивка. Обяснява, че поне докато правим упражненията по дишане, трябва да сме на чист въздух, най-добре на открито. Може и вкъщи, но да е проветрено.
Какви точно са упражненията?
Не мога да ви науча сега с думи как да дишате правилно. Елате на курса и ще овладеете техниката. Това се прави стъпка по стъпка, започва се от самото начало.
“Ще изляза да се поразходя на въздух”, казва някак извинително Сантош." По коридорите на редакцията не циркулира свеж планински въздух, това е сигурно. Личи си, че за 100% утилизирания капацитет на белите дробове на йогата едва доловимият цигарен дим, избягал от "пушалнята", дойде в повече.
Индийският учител Сантош Рао си тръгва и отнася със себе си бялата си усмивка. Поне за час като шлейф зад него остава да витае атмосферата на веселие и радост от живота.

Фондация Изкуството да живееш

Няма коментари:

Публикуване на коментар